Навярно няма по-значима тема в днешния тенис от тази за агресивния стил на игра. След като вече писах за силните удари логично ще обърна внимание и на стила, в който те се използват най-често. Той е един от трите основни стила в тениса, разделени спрямо темпото на ударите. Има широко разпространение сред всички нива на състезателния тенис и според мен няма тенисист, който да не се е срещал с него отблизо.
На първо място агресивния стил е една философия (начин на мислене) за провеждане на разиграванията в мача. В нейната основа лежат три прости правила (принципа):
– Поддържай високо темпо на разиграванията;
– Създавай празни пространства;
– Често търси завършващ удар;
Всяко от тях допринася по свой начин за крайния резултат – победата. В този случай тя по-скоро може да се нарече размазване!
ВИСОКО ТЕМПО НА РАЗИГРАНИЯТА
Това е първият и определено най-важен принцип за този стил на игра. Агресивният играч ВИНАГИ иска темпото на разиграването да е високо. Целта е противникът му постоянно да се чувства притиснат от времето, да не успява да се подготви успешно за удара си и да закъснява със замаха. Постига се основно по два начина:
– чрез силни удари;
– чрез ранно нанасяне на удара по топката.
Двата начина за вдигане на темпото на разиграването, всъщност са двете страни на една и съща монета. В случая монетата се казва “скорост на топката”. Ако чакаш много топката, скороста ѝ намалява и след това се налага да разчиташ само на своите сили. Обратното също важи – ако отидеш да я удариш рано, но замахнеш леко ударът ти няма да е най-силният. В най-добрия случай играчът с такъв стил на игра ще изпълнява и двете изисквания едновременно! Тогава протувникът му наистина се чувства притиснат от скоростта на идващата топка.
СЪЗДАВАНЕ НА ПРАЗНИ ПРОСТРАНСТВА
Това е следващата стъпка към успеха на агресивния играч. Особено отличителна черта е, че той насочва ударите си повече към ъглите в дъното на корта. Често пъти самият играч не го осъзнава, но силният му удар го принуждава да играе по този начин. Това е така поради зависимостта между силата на удара и дължината на пътя на топката (топката прекарва повече време във възхуха). Търсейки от една страна празното пространство, а от друга – удряйки силно, тенисистът сам се поставя в ситуация, в която най-сигурният начин да постигне отваряне на корта е като цели ъглите в близост до основната линия. Ето ви и една от причините в професионалния тенис рядко да се виждат къси диагонали – защото скоростта на ударите е висока, а все пак никой не иска да допусне грешка.
ТЪРСИ ЗАВЪРШВАЩ УДАР
Играчите с този стил на игра обикновено не обичат дългите разигравания. Тяхната основна цел е разиграването да завърши възможно най-бързо и по възможност с уинър. Ако успешно използват високото темпо и насочването, те често се озовават в позиция за нанасяне на завършващ удар. Успеят ли да го реализират, все едно са си изпили “вълшебното хапче”. Казано по друг начин – ако правят уинъри са уверени в себе си и мотивирани за победа. Обратното, обаче е грозна за наблюдаване картинка – счупени ракети, изстреляни топки извън комплекса и много драма на корта. Обикновено това е и начинът да ги победите!
Успешна игра!